Ангажираността не е въпрос на говорене, а на правене. Ако искате ангажирани хора, дайте им нещо, което да ги ангажира. Вие кога сте ангажирани? Ангажирани ли сте, когато не виждате смисъл? Не. Ангажирани ли сте, когато изпитвате неприятни чувства? Не.
Ангажирани сме, когато сме интелектуално и емоционално отдадени на работата и организацията си.
Ако едно от двете липсва, не сме ангажирани. Ако ни е приятно, но няма смисъл или ако има смисъл, но изпитваме неприятни емоции, не сме ангажирани. Или това е за кратко.
Нива на ангажираност
Какво можем да очакваме в най-добрият случай, ако хората не са ангажирани?
Доброволно да изпълняват задълженията си. Когато ангажираността спада, хората се подчиняват, но с негодувание. Когато особено неприятните емоции се засилват, предизвикат бунт или напускане. Към това се отнася и отношението „напуснах, но съм тук“ – в мисълта си съм напуснал, но физически присъствам. И в най-лошия случай хората злословят за организацията си и отблъскват другите, вкл. клиенти.
В обратния случай, когато сме ангажирани, а то е смисъл и приятни емоции, ние съдействаме с желание за целите на организацията. С нарастване на ангажираността, ние искрено сътрудничим. Обърнете внимание, сътрудничество, не изпълнение на разпореждания. На следващото ниво сме в състояние на творчески ентусиазъм. Знаете какво чувство е творческия ентусиазъм. Знаете какви резултати поражда. И най-висшата форма на ангажираност е партньорството. То е когато по свободна воля се събираме, за да постигнем заедно нещо, което не можем по отделно. Тогава всеки има причина да вложи много повече от обичайната си работа. Партньорството е различно отношение от отношението шеф-подчинен.
Ангажираността е видима.
Ангажираните хора не работят само за заплата или повишение. Емоционалната и когнитивна отдаденост означава, че хората ги е грижа. Грижа ги е за работата им, за организацията и нейните цели. Затова ангажираните хора влагат повече от това, за което „са си стиснали ръцете“, влагат т.нар. дискреционно усилие.
Ангажираността е отношение и сантимент. И е много лесно да бъде видяна. Хората или ги е грижа или не. Прочетох интересен пример. Ако ангажираността е висока и ключът на осветлението е счупен, хората няма да седят на тъмно. Ще го поправят. Ако е ниска, ще седят и чакат в тъмната стая или ще започнат да търсят изхода. Когато го има чувството и не могат да поправят осветлението, ще включат фенерчето на телефоните си и ще продължат работа.
Това няма да открием в длъжностната характеристика. Няма и в резултатите от изследванията на удовлетворението. Удовлетвореният сътрудник не е непременно ангажиран сътрудник. Той няма да се оплаква, но няма и да направи допълнително усилия по своя воля. Удовлетворението достатъчно ли е за вашата организация?
Ангажираността е „проблемната дупка между максималното и типичното представяне на човек“, според проф. Т. Чаморо-Премузик. Когато човек е ангажиран, няма разлика между двете – човек дава най-доброто, което може, в повечето време. При ниска ангажираност рядко наблюдаваме това.
Ангажираността е потенциал.
Типично 10-20% от хората са на горните нива на ангажираност, нищо не ги спира и постигат цели. Други 10-20% имат нулев интерес или са напълно неангажирани. И една честа грешка е че отдаваме времето, вниманието и парите на горните или долните 10-20%. А тези в средата са като че ли забравени. А точно те са потенциала на всеки бизнес. Те могат да бъдат ангажирани. Преднамерено, целенасочено ангажирани. Чрез двата стълба: смисъл и емоции. Помислете за този потенциал.
Д-р Диляна Дочева
Comments