Двете големи теми в лидерството сега са емоционалната интелигентност и психологическата сигурност. За тях често се говори като отделни теми, но те са дотолкова свързани, че са една тема. Когато се потопите дълбоко днес в емоционалната интелигентност, ще видите, че тези знания ще ви помогнат да повишите психологическата сигурност във вашите организации.
Ето един пример. В седмична среща на екипа ръководителят иска всеки да дава предложения за подобряване на бизнеса. Нов член на екипа дава предложения в няколко срещи, на които шефът отговаря иронично. Човекът приема това като предизвикателство да даде добри идеи и продължава. На една от срещите, ръководителят му казва, че идеята му е „луда“. Когато на следващата среща човекът дава знак, че иска нещо да каже, шефът му казва: „Каква луда идея имаш за нас днес?“. И това става постоянния му отговор. Всеки път колегите му мълчаливо подкрепят шефа с неловки усмивки. Вероятно заради страха да застанат на грешната страна – тази на шефа и заради облекчението, че вниманието на шефа е върху новия човек.
С течение на времето човекът започва да става много внимателен и да предлага само идеите, които смята, че ще са добре приети. От колегите си чува идеи, за които и той е мислил, но не е посмял да предложи. В крайна сметка престава да предлага каквито и да било идеи. Става мълчалив, не поддържа контакт с очи, особено с шефа и като цяло се бои да привлича внимание върху себе си. Накрая екипните срещи стават до толкова потискащи за него, че напуска работата, която обича и компания, на която се възхищава с хора, които харесва, за да отиде на друго място, където се надявал да се чувства по-комфортно.
Липса на психологическа сигурност.
Случвало ли ви се е да знаете отговор на проблем, но да сте се страхували да говорите? Да сте в трудно положение, защото подставяте под съмнение как правите нещата при вас? Да не задавате въпрос, за да не изглеждате глупаво? Да сте слагани в негативен стереотип? Членовете на екипа да са ви карали да смятате, че не ви вярват?
Това са типични преживявания. Как са ви карали тези хора да се чувствате? Това са чувствата на липса на психологическа сигурност. Според Ейми Едмондсън, най-известният автор в темата, има четири психологически риска, които хората не искат да поемат. Те са:
Ако зададат въпрос, може да погледнат на вас като невеж
Ако направите грешка, може да изглеждате некомпетентен
Ако подставяте под съмнение „как правим нещата“, може да ви приемат за негативно настроен
Ако поискате обратна връзка, може да ви приемат за натрапник.
Никой от нас не иска да изглежда зле. И не задаваме въпроси, не даваме идеи, когато не се чувстваме сигурни.
Какво е психологическата сигурност?
Според Едмондсън това е:
Убеждението на членовете на екипа, че е безопасно да се поема междуличностен риск.
Чувството на увереност, че ако говориш, няма да доведе до отхвърляне, наказание или унижение от членовете на екипа.
Екипна среда на уважение и междуличностно доверие, в която хората се чувстват комфортно да са себе си.
Според друг учен, Тимъти Кларк, психологическата сигурност е „чувството че можеш да бъдеш себе си без социална, политическа, икономическа или емоционална цена.“
Психологическата сигурност не е в това да си „добро момче“, може да има психологически сигурна среда, в която много от хората са „идиоти“. Не е в това да жертваме стандартите си, за да се чувства всеки добре. Не е в това да приемаме глупави идеи в името на хармонията в екипа. Не е в елиминирането на всички конфликти. В същност в психологически сигурната среда има повече конфликти. Но те са конфликти на идеи, те са интелектуални конфликти, не социални, не са лични.
Да видим връзките с емоционалната интелигентност.
Помислете за някой, който ви е карал да се чувствате психологически сигурни, да сте себе си, да задавате въпроси, да поставяне под съмнение мотиви, да казвате глупави неща и да не се притеснявате за последствията. Как този човек ви е карал да се чувствате, когато сте заедно? А как се чувствате, когато сте с човек, който ви е карал да изпитвате психологическа несигурност? Хората никога няма да забравят как някой ги е карал да се чувстват. Мантрата, която използвам, помага да определим емоционалната интелигентност по много прост начин. Тя е: начинът, по който се показвате (по който се държите), определя начина, по който хората се чувстват. Начинът, по който се чувстват определя степента, в която те могат да се ангажират. И това влияе на всичко в това взаимоотношение.
Дефиниция на емоционалната интелигентност.
Това е кратката дефиниция на емоционалната интелигентност – как карате хората да се чувства чрез това как се държите. Тя е изцяло в поведенията, които избирате да демонстрирате на хората. Те ще определят дали хората ще се страхуват или ще са ангажирани. Не може да са и двете едновременно.
Нашият емоционален мозък, най-вече амигдалата, постоянно следи средата за заплахи, той е като пожарна аларма за заплахи за нашето съществуване. Това включва и заплахи за нашето его, спокойствие и т.н. Емоционалният мозък реагира много просто и дава един от двата отговора: не ми харесва, това е заплаха или харесва ми, това е награда. Основното нещо е, че тъй като емоционалния мозък е първото място, в което се обработва информация от външния свят, той решава как ще реагирате на стимулите отвън.
За част от секундата информацията отива от емоционалния мозък в мислещия мозък. Когато това, което се случва, се обработва от вашия модерен мислещ мозък, то е вече предубедено от почувстваното от емоционалния мозък. Ако се чувства заплашен, има голямо влияние върху това какво правите, какво казвате, дали ще напуснете или останете. Ако не се чувствате заплашени, влиянието ще е различно. Изводът е, вашият мозък е програмиран по много прост начин – да бягате от заплахите и да се приближавате към наградите. Не можете да избягате от стаята, но се отдръпвате, за да се предпазите.
Ако човек, който е отговорен за вашите резултати, ви кара да изпитвате страх, не сте способни да се ангажирате и да допринасяте и да се спасявате. Тогава цензурирате думите и действията си и сте склонни да избягате. Как се държим има огромно влияние върху страха, който изпитват другите. И поради това, има огромно влияние върху усещането за психологическа сигурност. Хората, които ви карах да изпитвате приятни чувства, премахват заплахата. Вие се приближавате към тях, защото се чувствате сигурни.
Емоциите са заразителни.
Това е много важно, защото каквото чувства един човек в дадена среда, същото чувстват и другите. Емоциите са заразителни и се предават от човек на човек, по-бързо дори от Ковид. С тази тема ще задълбочим в уъркшопа за емоционална култура.
Ние в малка степен осъзнаваме емоционалната заразителност и влиянието й върху другите. Ние автоматично имитираме изражението на лицето, езика на тялото, тона на гласа на другите чрез разнообразие от психологически и неврологични процеси. Фактически ние чувстваме емоциите, които имитираме. И тяхното чувство на страх или психологическа несигурност се прехвърля върху нас.
Чия задача е психологическата сигурност? Смятаме че е задача на лидера. И е така. Лидерът съзнателно трябва да създава среда без страх, среда на психологическа сигурност. Но поради емоционалното заразяване, психологическата сигурност е отговорност на всеки. Всеки може да повлияе на начина, по който се чувстват другите. Ако всеки в екипа разбира, че от поведението му зависи как ще се чувстват хората, дали ще се ангажират, дали ще се чувстват психологически сигурни, сте осигурили защита на психологическата сигурност.
Психологическата сигурност е другото лице на емоционалната интелигентност.
Психологическата сигурност е другото лице на емоционалната интелигентност. Психологическата сигурност е това, което изпитвате, когато сте уверени, че тези около вас ще се държат по емоционално интелигентен начин.
Тази връзка обяснява защо програмите за психологическа сигурност на хиляди организации всяка година не работят и проблемът, с който се сблъскват, е че слагат каруцата пред коня. Те започват с това какво е психологическа сигурност, доколко психологически сигурни са нашите хора и създават програма да са психологически сигурни. Реалността е, че ако правите това, изпускате нещо много важно. И то е че психологическата сигурност се случва само когото е налице липсващото парче от пъзела – емоционалната интелигентност. Когато хората са се научили да се държат един с друг по емоционално интелигентен начин. По начин, който другите възприемат като награда и ги освобождава от страха. Само тогава има психологическа сигурност.
Реалността е, че с поведението си вие или внасяте психологическа сигурност във вашия екип, семейство или социален кръг, или я изнасяте. Няма нищо по средата. Какво би станало с човека от примера, ако колегите му се бяха държали по емоционално интелигентен начин?
Двете ми послания са:
Вие не можете да създадете психологическа сигурност без емоционална интелигентност
Последователността е важна. Не се старайте да създадете психологическа сигурна среда преди да сте създали емоционално интелигентна среда.
Статията е съставена по презентацията на Дейрик МакКан на лидерския акселератор „Емоционалната интелигентност – императив в бизнеса и лидерството“, проведен на 25.11.21
Comments