Кога и как да дискутирате с хората си ценностите на организацията.

Живи и ангажиращи са ценностите на организацията, когатоса разбирани и приемани от хората. Най-прекият път за това е обсъждането им в екипа. На срещата на клуба на лидерите-акселератори на 30.05.24 обсъдихме кога е необходимо  и с какви инструменти обсъждаме ценностите. Част от дискусията представяме като послания на лидерите-акселератори.

Основният ни извод: Ценностите са центъра на организацията, те се проявяват чрез хората и зависят от ръководителите. Нови хора, промяна в управлението, нови цели или икономическа среда поставят под риск разбирането на ценностите и центъра на организацията. Затова ценностите трябва да са постоянна тема в комуникацията.

1. Ценностите трябва да са написани.

Във фирмата е по-добре да има ясно дефинирани писмени ценности, които да се знаят от всички и да са лесно достъпни и видими. Това потвърждава ангажимента към тях и спомага дискутирането им.

2. Най-разрушителни са проформа ценностите.

Когато едно е написано, а мениджърите правят друго, се изгражда култура на цинизъм. Тогава ценностите са само проформа и мениджърите говорят проформа. Когато има такъв ръководител, два подхода може да помогнат: решителна намеса на висшестоящ ръководител и формална обратна връзка от хората.

3. Ако хората не разбират заявените ценности, те не съществуват.

Във всеки отдел или екип е важно да обсъждаме същността на ценностите, да минат през хората, за да ги разбират. При обсъждането в екипите е необходимо да стигнем до конкретни поведения.

4. Да заявим какво НЕ толерираме.

Освен какво отношение и поведение съответства на ценностите, е добре ръководителите ясно да заявят какво не толерират и какво няма да възнаграждават. Така ценностите са сърцевината на културата и управляват поведението.

5. Ценностите да комуникираме при решенията.

Когато решения се базират на ценностите,  трябва да поясняваме защо вземаме даденото решение. Така се спомага за разбирането на ценностите, създава се връзката със служителите и те знаят как ценностите се използват в ежедневието и при вземане на решения от тях самите.

6. Да използваме достъпен език и ежедневно.

За ценностите да говорим на достъпен език, какво трябва и не трябва, да ги обсъждаме ежедневно и с примери от ежедневието. Не се изчерпва темата, ако направим 1-2 семинара на тема Култура и ценности и да отметнем задачата. Ценностите не са въпрос на мероприятие.

7. Да вложим ценностите в системата за управление на представянето.

Най-важното е да няма противоречие между думи и дела. Когато поведението спрямо ценностите е в критериите за оценка на представянето и за развитието, вкл. кариерно, на служителите, то ценностите са живени, не само декларирани. Отнася се и за оценката на ръководителите. Включването на ценностите в оценката води до задълбочено дискутиране, свързано с всеки човек.

8. Да ползваме силата на обратната връзка.

Веднага, когато има несъответствие между ценностите и поведението, да даваме обратна връзка. Обратната връзка по отношение на ценностите да ползваме и във всички форми на вътрешна комуникация. Много важно е да дискутираме и обратната връзка от клиенти, за да преценим ценностите и адаптираме поведенията и процесите си. Да не забравяме, че хората не дават обратна връзка, когато смятат че нищо няма да се промени. Най-добрата обратна връзка е 360-градусовата.

9. Да свържем нови инициативи с ценностите.

Когато предприемаме нови инициативи (проекти, развитие на бизнеса, промяна в структура и т.н.) да обсъдим и поясним как те съответстват на ценностите ни, защо и как ценностите се проявяват или искаме да се проявят в новите инициативи.

10. Да посветим специално време на ценностите в живота на организацията.

Дори когато ценностите са разбирани, приемани и реално живени от хората, е здравословно да отделим специално време и да го посветим на дискусия на ценностите. Добра практика е една седмица да е посветена на една ценности и хората да са ангажирани в анализ на ценността, нейните приложения и ефекти чрез вътрешни проекти.

Каквито и форми да използваме за комуникация и дискусия на ценностите, да помним, че:

• Ценностите трябва да са автентични.

Ценностите на организацията трябва да са автентични, а не просто написани или преписани, за да има някакви. Не трябва да се изкушаваме и да ги правим като „курабийките на баба“.

• Ценностите са част от смисъла.

Работа без смисъл е работа за пари и тя е смазваща. Връзка е чрез ценностите. Те диференцират компанията. Те създават и връзката на компанията със служителите.

• Хората учим от примера.
  

Хората учим, когато наблюдаваме поведенията на другите и последствията от тях. Най-силно влияе примера на ръководителя. Искат или не, съзнават или не, ръководителите служат за примера на всички с тяхното отношение и прилагане на ценностите на организацията.

Обобщено от Диляна Дочева и Цветомир Досков.