Кога изпитваме радост от работата си?

Вероятно и вие имате една от четири типични мисли по отношение на работата си:

- „Атмосферата е отлична, хората са готини, но не намирам особен смисъл в работата си“

- „Много си харесвам работата и я върша въпреки лошите отношения и стреса“

- „Работя колкото да не ме уволнят. Ако намеря нещо по-добро, напускам“

- „Работата ми носи радост“

Кога изпитваме радост от работата си?

Когато работим в организация със силна и завладяващ за нас смисъл и култура, и в която поведенията са високо емоционално интелигентни.

Защо е така?

Културата е начинът, по който работим и отразява защо работим, затова ни дава смисъл. Тя започва с визията и чрез ценностите и принципите определя как работим, за да достигнем тази визия.

Емоционално интелигентните поведения на другите пораждат в нас положителни емоции, които създават продуктивни отношения и желание да създаваме съвместно.

Порок: безсмисленост и позитивни емоции.

Главен изпълнителен директор ми каза, че на холдинга им не му трябва емоционална интелигентност. Работните условия са отлични. Заплатите и придобивките също. Ръководителите се държат чудесно с хората.

Но хората идват на работа и не знаят защо, не правят друго освен да пият кафе, изпълнят някои и друга задача, но основно се шляят. „Трябва ни визия, стратегия и култура“, каза ми той. Това е ситуацията „Порок“. И тя е порочна, защото хората не постигат резултати, не се реализират. А и самата култура привлича хора, които ще се шляят и ще се възползват от придобивките и условията.

Подобно, напр. на пушенето, което ни носи приятно усещане, но ни вреди, такава порочна ситуация вреди и на хората, и на организацията. Особено в дългосрочен план, защото ще плати цената на пропилени възможности и ресурси.

Отдаденост: смисленост и негативни емоции.

Когато сме дълбоко и искрено отдадени на визията на организацията, продължаваме да работим въпреки негативните емоции. Харесваме си работата и се само-мотивираме, защото тя за нас има смисъл. Постигаме лични резултати и сме удовлетворени.

Въпросът е: „До кога?“. Кога бремето на негативните емоции ще ни срине?

Екип, безусловно ангажиран с визията и смисъла на това което прави с болка, но заедно реши да напусне корпорацията. Причината бе поведенията на техния регионален административен ръководител. Той обвиняваше, не зачиташе мнение, не си държеше на думата, интригантстваше…с хипотезата, че управлява „със здрава ръка“. Самото му име произвеждаше кортизол. Хората напуснаха и бизнесът западна. Защото и да искаме не можем да сме ангажирани при постоянни негативни емоции и в един момент ще напуснем ситуацията. Или ще загубим смисъла, защото културата вече се е променила.

Какъвто е ръководителят, такава е и културата. И бързо или бавно отиваме в ситуацията „Страдание“.

Страдание: безсмисленост и негативни емоции.

За съжаление не е само теоретична концепция. Клиент ми каза: „Чудя се как има фирми, които съществуват въпреки персонала си.“ В тях и хората съществуват „на въпреки“. Не виждат смисъла на това, което правят. Не го харесват. Обикновено симулират заетост без да постигат резултати. Пилеят енергия и време във вътрешни политики и напудрено говорене. Работят с чувство на задължение, не с чувство на гордост. Най-добрите бързо си отиват. Други остават и страдат, подчинени от нужда или нерешителност. Страдат и клиентите на тези хора и фирми. И ги напускат преди служителите им.

И в трите горни ситуации фирмата може и да постига тримесечните си цели. Но ако измерваме успеха в години? Дали е устойчив?

Радост: смисленост и позитивни емоции.

В тази ситуация хората са съпричастни към смисъла на организацията си, чувстват се част от нещо по-голямо, от нещо значимо. А позитивните емоции, предизвиквани от емоционално интелигентни поведения на ръководители и колеги, им позволяват да разгърнат таланта си. Позволяват им да вложат себе си, да творят, да се развиват. И да изпитват удовлетворение.

Това е удоволствието от работата – да си на мястото си и в позитивна среда, в която можеш да процъфтиш, не само да оцелееш.

Типичният пример е стартъп. Събират се хора с общи визия и цел, помагат си, имат си доверие, работят заедно, допълват уменията си и имат продуктивни (често и приятелски) отношения. Имат естествено присъщите ни човешки отношения на социални животни и знаят за какво се борят. Може ли това да продължи и с нарастването на фирмата? Може. Културата може да се поддържа. Емоционални интелигентните поведения могат да се усвояват.

В 100% от времето едва ли сме само в една от тези ситуации.

Къде сте вие лично и хората ви в по-голямата част от времето си?

Възможно ли е да изпитваме радост от работата си?

Според мен да.

Нужни са разбиране и целенасочени усилия.

И си струва, защото ние всички искаме едно и също: удовлетворение и приятни емоции, т.е радост от работата си.

д-р Диляна Дочева

Концепцията е част от Лидерския акселератор за ръководители на организации от темата Емоционалната интелигентност в бизнеса на 17 октомври 2019. Цялата програма вижте тук.