Проактивни стратегии за благоденствие бе тема на срещата на клуба на лидерите-акселератори на 7 март 2024 т. Тук обобщаваме основните въпроси от дискусията ни и споделения опит.
Благоденствието има четири аспекта.
То е да
• чувстваме, че сме уверени и способни
• имаме положителни взаимоотношения и социална удовлетвореност
• сме физически жизнени
• имаме чувство за лична реализация и осъществяване в живота.
Управлението води до стрес.
Управлението е изискваща работа, лидерството е изискваща роля, които може да изтощят мисловните ни ресурси и да доведат до сериозна умора. Към ръководителя има много очаквания от другите. Лидерството е в голяма доза емоционален труд, особено проявяването на емпатия. Тя също източва енергия и ресурси. Дори може да еродира етиката. И всичко това води до стрес.
За да намалим стреса на сътрудниците, трябва да намалим стреса на ръководителите.
Когато сме под стрес, той се проявява в поведението и езика на тялото. Най-силно въздействие върху емоциите на хората на работното място има поведението на ръководителя. Емоциите също така са заразителни и се предават от човек на човек. А най-заразителни са емоциите на ръководителя.
Издръжливостта не е жилавост и не е благоденствие.
Грешно е да считаме, че трябва да сме издръжливи на всякакви товари, отново и отново, да не се огъваме …докато се „счупим“. Правилното е да сме емоционално жилави, да имаме способността, въпреки злочестия и трудности, които са ни огънали, да се връщаме в нормалното си състояние на функциониране.
Проактивните техники са техники на превенция.
Има техники, които да ползваме, когато сме се огънали под напрежение или силни емоции. Има и по-добри техники – тези на превенцията. Наричаме ги проактивни, защото можем да ги използваме проактивно всеки ден и да поддържаме своето благоденствие.
Управлението на благоденствието започва с разбиране себе си.
Първо е необходимо да разбираме кои неща ни радвам, предизвикват приятни емоции, способстват по-творческото и задълбочено мислене, за да си ги осигурим. Необходимо е да знаем и кои са нашите тригери, кои неща водят до неприятните емоции, стесняват и ограничават мисленето ни и да ги премахнем или намалим. Не е реалистично да сме постоянно в продуктивни състояния, но можем да сме по-често в тях.
Мисловните стратегии са най-често използвани.
Мисловните стратегии са да мислим за емоциите от различни гледни точки. Да сме наясно с ползите и последствията, причините и различните начини да им отговорим. Сред техниките най-полезни са да си поставяме граници, да си даваме време за размисъл и учене.
Да намираме време за физическите стратегии.
Физиологията ни може да окаже влияние върху начина, по който чувстваме и по който управляваме стреса. Освен здравословния начин на живот се открои необходимостта да си дадем пространство в бързането, за да може „душат да настигне тялото“.
Социалните стратегии правят по-лека „царската корона“
Свързването и споделянето с други ни дава възможност да изразим и изследваме чувствата си и да получим нечия гледна точка или подкрепа за тях. Вместо да се затваряме с мисълта, че царската корона е тежка, но сами си я носим, да споделяме. Изразяването на това как се чувстваме, може да ни помогне да управляваме емоциите и благоденствието си. Обратното може да ни разболее буквално.
Да не подценяваме стратегиите на средата.
Външнифактори могат да повлияят на това как се чувстваме. Промяна на условия или (работната) среда може да помогне за подобряване на нашето благоденствие. Приятната за нас среда създава у нас приятни емоции и ни зарежда. И това може да по-големи неща като интериор и време на открито или по-дребни като музика и аромати.
Имаме избор дори в нездравословна култура.
Има добри примери за работата по благоденствието на корпоративно ниво. Има и организации, в които културата е такава, че не подпомага благоденствието и другите „не те оставят дори и в тоалетната“. Дори тогава имаме избор да си определим личните граници. Полезна техника е да кажем на някого „не“ или „не сега“ и да дадем алтернатива за друго време, в които ще отговорим или направим нещо.
Първата отговорност е към себе си – основно послание.
Естествено е лидерът да изпитва отговорност към хората си. Тя не бива да стига до безотговорност към себе си. Трябва да си задаваме въпроса: Кой е най-важния човек в живота ми? Много хора са важни, но отговорът е: Аз. Никой друг не е отговорен за мен. Първата отговорност е към себе си. И тя включва грижата за благоденствието.
Обобщено от Диляна Дочева и Цветомир Досков
Comentarios