Познавате ли някого със синдром на щуката? Ето какъв е той.
В аквариум, в който плува щука, изследователите поставят стъклен буркан пълен с малки рибки. Щуката атакува, хвърля към тях, за да ги улови. И се удря в буркана. Опитва отново и отново…и се отказва. Ляга на дъното на аквариума до буркана.
Изследователите махат буркана и рибките плуват свободно около щуката. Какво прави тя? Лежи без да прави опит да си хване рибка. Тя знае каквото знае и приема, че нищо не се е променило. Естествената й храна плува около нея, но щуката умира от глад.
Синдром на щуката е да не виждаме промяната и да станем жертва на собствените си грешни допускания, които могат да са катастрофални. Той е да се водим само от миналото и миналия си негативен опит, да не променяме поведението си,. Той е да мислим, че всичко знаем и да не подлагаме под съмнение поведението си, да не знаем какво не знаем. Да се предадем, да не правим нови опити и да изпуснем възможностите за оцеляване, които плуват около нас.
Когато сме наясно със синдрома на щуката не живеем в миналото. Миналото е минало, обстоятелствата сега са различни и всеки може да промени настоящето си.
Диляна Дочева
Opmerkingen